С нарастващата популярност на електронната търговия, разбирането на данъчните задължения и правилата за мястото на изпълнение става от съществено значение за онлайн бизнесите. Нашата статия ще разгледа този важен аспект и как той влияе на техните дейности.
Определение за електронен магазин?
Електронният магазин е софтуер, който може да се достъпва през интернет чрез уеб браузър или мобилно приложение. Този софтуер улеснява продажбата на стоки и/или услуги, като сключва дистанционни договори съгласно член 45 от Закона за защита на потребителите. Електронният магазин предоставя възможност на клиентите да избират продукти или услуги чрез пазарска кошница или по други начини. В него трябва да се предоставят опции на клиентите да въведат контактна информация, адрес за доставка и да изберат начин на плащане (член 1, Закон за електронната търговия и член 87 от Закона за ДДС).
Основни нормативни документи за електронна търговия
Лицата, които извършват продажба на стоки или услуги чрез електронни магазини, са задължени да предоставят информация на Националната агенция за приходите (НАП). Това задължение важи независимо от това дали домейнът, използван от тях, е собствен, нает или контролиран от друго лице и дали приемат плащания, за които е необходимо издаване на фискален бон (член 3, алинея 1 и член 52м, алинея 1 от Наредба №Н-18).
Лицата, които не приемат плащания, за които се изисква фискален бон, не са задължени да предоставят информация на НАП, но могат да го направят по свое желание.
Продажби чрез електронен магазин
Информацията, която лицата, които извършват продажби чрез електронни магазини, трябва да предоставят, включва:
- Името и уеб адреса на електронния магазин.
- Информация за лицето, извършващо продажбите през електронния магазин.
- Видът на продаваните стоки.
- Детайли относно софтуера на електронния магазин, доставчика на хостинг услуги и други подробности, както е описано в Приложение №33 към Наредба №Н-18.
- Тази информация трябва да бъде предоставена чрез Портала за електронни услуги на НАП и изисква квалифициран електронен подпис (КЕП) преди стартиране на продажбите на стоки или услуги през електронния магазин (член 52м, алинея 1 от Наредба №Н-18).
При промяна на обстоятелствата, включително при спиране на търговската дейност, актуалната информация трябва да се предостави в срок от 7 дни след възникването на промяната. Променените обстоятелства ще се отразят в публичния списък на електронни магазини, поддържан от НАП (член 52м, алинеи 3 и 4 от Наредба №Н-18).
За повече информация относно предоставянето на информация от лицата, които извършват продажби чрез електронни магазини, моля обърнете се към документа “Предоставяне на информация от лицата, които извършват продажби чрез електронни магазини”.
Лицата, които извършват продажби през електронни магазини, са задължени да съхраняват информацията, генерирана от софтуера на електронния магазин (актуална база данни и архивни копия на базата данни), в сроковете, посочени в член 38, алинея 1 от Закона за данъците и осигуровките в случай на поискване от данъчните органи. Те трябва да предоставят достъп до тази информация, включително възможност за износ и копиране на данни (член 52н от Наредба №Н-18).
Електронна търговия НАП
Декларация за електронна търговия
Наименованието на услугата в портала за електронни услуги на Националната агенция за приходите (НАП) е “Информация, подавана от лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.”
Кой подава информация
Информацията се предоставя на НАП от лицата, които извършват продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин, предоставят платформа за извършване на продажби в интернет и приемат плащания, за които се изисква издаване на фискален бон (член 3, алинея 1 и член 52м, алинея 1 от Наредба №Н-18). Лицата, които извършват продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин и които не приемат плащания, за които се изисква издаване на фискален бон, могат да предоставят информация по свое желание, без да са задължени да го правят.
Каква информация се предоставя?
Предоставя се информация, съгласно Приложение №33 към Наредба №Н-18, включваща следното:
- Наименование и уеб адрес на електронния магазин.
- Информация за лицето, извършващо продажби чрез електронния магазин.
- Данни за софтуера на електронния магазин.
- Информация за вида и доставчика на хостинг услугата и други подробности, както е изброено в Приложение №33.
- Тази информация трябва да се предостави отделно за всеки електронен магазин, чрез качен квалифициран електронен подпис чрез електронна услуга на НАП с наименование “Информация, подавана от лице по чл. 3 от Наредба №Н-18/2006 г., извършващи продажба на стоки/услуги чрез електронен магазин”.
Срок
Информацията се предоставя преди стартирането на дейността по продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин (член 52м, алинея 1 от Наредба №Н-18). След предоставянето на информацията, съгласно Приложение №33, електронният магазин се включва в Публичния списък на електронните магазини, който НАП поддържа съгласно член 118, алинея 20 от Закона за данъците върху добавената стойност (ЗДДС).
При промяна на обстоятелствата, включително при прекратяване на дейността по продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин (член 52м, алинеи 3 и 4 от Наредба №Н-18), актуалната информация се предоставя в срок от 7 дни след възникването на промяната. Променените обстоятелства също се отразяват в Публичния списък на електронните магазини.
Санкции
Лице, което не издаде касова бележка (документ по член 118, алинея 1 от ЗДДС), се наказва с глоба, както следва:
- За физически лица, които не са търговци, глобата се налага в размер от 100 до 500 лв. или имуществена санкция.
- За юридически лица и еднолични търговци, глобата се налага в размер от 500 до 2000 лв.
Извън случаите, предвидени в член 185, алинея 1 от ЗДДС, на лице, което извърши или допусне нарушение по член 118 от същия закон или на нормативен акт, издаден по негово прилагане, се налага глоба или имуществена санкция, както следва:
- За физически лица, които не са търговци, глобата се налага в размер от 300 до 1000 лв. или имуществена санкция.
- За юридически лица и еднолични търговци, глобата се налага в размер от 3000 до 10 000 лв.
Това важи, когато нарушението не води до неотразяване на приходи.
Облагане на електронна търговия
Облагане на продажбите на лични вещи в интернет от физически лица
Облагаеми са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, както е предвидено в член 12, алинея 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Не се облагат доходите, които са изчерпателно изброени в член 13 от ЗДДФЛ.
Според цитираните данъчни норми, продажбите на лични вещи в интернет от физически лица могат да се считат за освободени от данъчно облагане доходи, освен ако не попадат в изключенията, посочени в член 13, алинея 1, точка 2 от ЗДДФЛ, и ако физическото лице не е действало като търговец съгласно Търговския закон.
Едноличен търговец
Търговец според Търговския закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занимание извършва определени видове търговски сделки, включително:
- Покупка на стоки или други предмети с цел препродажба в техния първоначален, преработен или обработен вид.
- Продажба на стоки, произведени от самото лице.
- Участие в застрахователни сделки.
- Търговско представителство и посредничество.
- Други видове дейности, изчерпателно изброени в член 1 на Търговския закон.
- Според ЗДДФЛ, дори ако физическото лице не е регистрирано като търговец, ако то извършва търговски сделки, тези сделки определят неговия статут като търговец. Определението на търговец зависи от извършените действия, а не само от статута на лицето, което извършва сделките.
Доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се обозначават като отделен вид доход, съгласно член 10, алинея 1, точка 2 от ЗДДФЛ. Съгласно член 14, алинея 2 и член 48, алинея 2 от същия закон, тези доходи се облагат с 15% данък върху годишната данъчна основа съгласно член 28. Определението на облагаемия доход и годишната данъчна основа се извършва според правилата на член 26 и член 28 от ЗДДФЛ, и този ред на облагане се прилага и за доходите от стопанска дейност на физически лица, които са търговци съгласно Търговския закон, но не са регистрирани като еднолични търговци. Това е изрично уточнено в разпоредбата на член 26, алинея 7 от ЗДДФЛ.
Според член 50 от ЗДДФЛ, доходите, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа съгласно член 28, задължително се декларират в годишната данъчна декларация. Тези доходи се описват и облагат в Приложение № 2 (образец 2021) към формуляра на годишната данъчна декларация за съответната календарна година.
Облагане на Продажби от Юридически Лица в Електронната Търговия с Корпоративен Данък
Съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), всяко местно юридическо лице е подложено на облагане по този закон за своите печалби и доходи от всички източници в Република България и в чужбина.
Когато местно юридическо лице извършва дейност в чужбина или генерира доходи от източници в чужбина, всички приходи и разходи, реализирани от чуждестранен източник, следва да бъдат включени в формирането на общия счетоводен и данъчен финансов резултат съгласно текущото счетоводно и данъчно законодателство на Република България.
Електронната търговия с физически стоки не се различава от традиционната търговия, тъй като включва същите елементи, функционалност и участници като традиционната търговия. Следователно счетоводните и данъчни разпоредби, приложими към търговците, занимаващи се с електронна търговия със стоки, не се различават от регулациите, приложими към търговците, извършващи същите дейности чрез традиционни магазини.
Предметът на електронната търговия със стоки е купуването и продаването на стоки, включително материални ценности, продукти, материали, предмети и права на собственост, които могат да бъдат прехвърляни според закона.
Приложимите нормативни актове
Приложимите нормативни актове за счетоводната обработка на купуването и продаването на стоки включват: Закон за счетоводството (ЗСч); Общите разпоредби на Националните счетоводни стандарти (НСС), НСС 2 – Отчитане на материалните запаси, НСС 18 – Приходи; Международни стандарти за финансово отчитане (МСФО) 2 – Материални запаси, или съответните Международни стандарти за финансово отчитане (МСФО), ако субектите прилагат МСФО.
За да бъде призната като данъчно разходи за данъчни цели, тя трябва да бъде свързана с дейността, да бъде документирана и да не се попада в ясно изброените случаи, при които възниква данъчна постоянна разлика, включително не трябва да бъде извършена при условия, водещи до отклонение от данъчното облагане. Статия 10, ал. 1 от ЗКПО предвижда, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато той е документиран с първичен счетоводен документ смисъла на Закона за счетоводството, който точно отразява икономическата операция. Счетоводен разход се признава за данъчни цели дори когато част от изискваната информация съгласно ЗСч липсва в първичния счетоводен документ, при условие че има документи, удостоверяващи тази липсваща информация (чл. 10, ал. 2 от ЗКПО).
От позованите разпоредби става ясно, че липсата на документална обоснованост е основание за отхвърляне на съответния счетоводен разход за данъчни цели.
Документалната обоснованост на приходите
Документалната обоснованост на приходите също подлежи на изисквания за издаване на първичен счетоводен документ и спазване на счетоводните принципи, свързани с признаване на приходите. Следователно, когато са изпълнени условията за признаване на счетоводен приход от извършената продажба, този приход трябва да бъде отразен при формирането на данъчния финансов резултат.
Данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък съгласно ЗКПО, са задължени да подават годишна данъчна декларация в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, според регистрацията. Административно-наказателните разпоредби на чл. 261 и чл. 265 от ЗКПО предвиждат налагане на санкции в случаите на неподаване на декларация, неподаване й в срок, непосочване или предоставяне на невярни данни или обстоятелства, които водят до неправилно определяне на дължимия данък в по-нисък размер, както и в случаите на неиздаване на първичен счетоводен документ за отчитане на приходите.
Облагане на онлайн продажби с ДДС
Глобализацията и напредъкът в технологиите доведоха до бум в електронната търговия. Чрез използване на нови средства за взаимодействие, се извършват електронни търговски сделки за продажба на стоки, при които стоките се изпращат или транспортират както в една и съща държава, така и между различни държави-членки или от трети държави/територии към дадена държава или друга държава-членка.
За целите на настоящото обяснение, под онлайн продажби на стоки се има предвид сделки, при които предлагането на стоките се извършва чрез използването на електронен интерфейс, като пазар, платформа, портал или подобни средства.
В своята преобладаваща форма, електронната търговия е насочена към крайните потребители на продаваните стоки – физически лица, които не са данъчни задължени лица.
Обработката доставка с данък ДДС
Обработката с данък върху добавената стойност (ДДС) на доставките на стоки, извършени онлайн, не се различава от обработката на доставките, направени чрез традиционни методи, по отношение на определяне на мястото на доставка, характера на доставката, данъчната основа и лицето, което трябва да заплати данъка. Разликата се състои в определянето на датата на данъчното събитие, която не се определя според общото правило на чл. 25, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), а по специалното правило на чл. 25, ал. 3, точка 4 от ЗДДС, съгласно което, при продажба на стоки по пощата или по електронен път, данъчното събитие настъпва на датата, на която доставчикът получи плащането.
В този контекст следва да се обърне внимание, че всяко лице, което прави редовни онлайн продажби на стоки срещу заплащане, участва в независима икономическа дейност, както се определя в ЗДДС, и е данъчно задължено лице за целите на ДДС.
По отношение на физическите лица, трябва да се вземе предвид, че едно физическо лице може да се занимава с независима икономическа дейност в различни свойства – като единичен търговец, свободен професионалист, земеделски производител и други, които изискват различни регистрации в Търговския регистър или БУЛСТАТ. Въпреки това, за целите на ДДС, данъчното лице е самото физическо лице, когато извършва облагаеми доставки, включително продажби на стоки по електронен път.
Облагаема доставка е всяка доставка на стоки, както се определя в чл. 6 от ЗДДС, когато тя е направена от данъчно задължено лице и има място на изпълнение на територията на страната (чл. 12 от ЗДДС).
Определяне на мястото на изпълнение при доставка на стока по електронен път
За да се определи мястото на изпълнение при доставка на стока по електронен път, се прилага общото правило на чл. 17, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС). Според това правило, мястото на изпълнение е там, където стоката се намира към момента на изпращането на пратката или започването на превоза й към получателя.
Важно е да се отбележи, че всички облагаеми доставки на стоки, които се намират на територията на страната при започване на превоза или изпращането им към получателя, съставляват облагаем оборот. Данъчно задълженото лице, извършило доставките, трябва да бъде регистрирано съгласно ЗДДС. Това важи независимо дали получателите са или не са данъчно задължени лица и независимо дали стоките се изпращат извън територията на страната до друга държава-членка или трета страна/територия. Ако оборотът достигне или надвиши 50 000 лева за период от последните 12 последователни месеца преди текущия момент, лицето е задължено да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в рамките на 14 дни след изтичането на този данъчен период.
Дистанционни продажби
В някои случаи тези доставки на стоки могат да бъдат определени като дистанционни продажби, за които се прилагат специфични правила. Дистанционна продажба на стоки се определя като доставката на стоки, при която са изпълнени определени условия, включително:
Стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на държава-членка, различна от тази, в която приключва транспортът.
Доставчикът на стоките е регистриран за целите на ДДС в държава-членка, различна от тази, в която приключва транспортът.
Получателят на стоките не е задължен да начислява ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата-членка, в която приключва транспортът.
Ето няколко допълнителни точки, свързани с дистанционните продажби:
- Стоките не са нови превозни средства, или
- Не се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или
- Не са предмет на специален ред за облагане на маржата на цената за стоки втора употреба, произведени на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.
- В случаите на дистанционни продажби е налице специфика по отношение определянето на мястото на изпълнение на доставката. Прилага разпоредбата на чл. 20 от ЗДДС. За доставчика на стоки при условията на дистанционни продажби е възможно да възникне задължение за регистрация по ДДС в други държави-членки, при достигане на определен оборот от такива продажби. Това се определя в съответното законодателство (Приложение 1 относно праговете на отделните държави-членки за регистрация по ДДС за доставки на стоки при условията на дистанционни продажби).
Заключение
В днешния бързо развиващ се свят на електронната търговия е от съществено значение да разберем данъчните последици на онлайн продажбите. Особено тези, които се извършват чрез електронни платформи. Глобализацията и технологичните напредъци са революционизирали начина, по който купуваме и продаваме стоки. Като много транзакции вече се осъществяват чрез дигитални интерфейси. За фирмите, занимаващи се с онлайн продажби на стоки, е важно да се има предвид регулациите за ДДС. Както и да разберат правилата, които уреждат определянето на мястото на изпълнение. В същото време, е съществено да се различава между данъчно облагаемите и неданъчно облагаемите транзакции. Трябва задължиелно да се гарантира съответствие с местните данъчни органи. В крайна сметка, разбирането на данъчната среда в електронната търговия е съществено за успешното функциониране на всяка компания в глобалния дигитален пазар.
